Човекът след Бойко в Пловдив: ПП и ДеБъ ще превърнат България в гробище, ако не им се подчиним
Радомир Чолаков, претендент за депутат от ГЕРБ/СДС в 16 МИР – Пловдив в изявление за Калина Андролова и „ Гласове “.
– Г-н Чолаков, като някогашен изпълнителен шеф на Българска национална телевизия, виждате ли в медийната среда, най-много в трите национални малките екрани, някакво манипулиране на сетивата на обществото в съответна политическа посока? Виждате ли нескрита задача, инфекциозност, в случай че щете, в интерес на едни и за сметка на други?
– На първо четене някой би дал отговор на въпроса ви, че, какво пък, нали и публицистите са хора, имат своите пристрастия, личностни лайкове и антипатии и ги манифестират по един или различен метод, което е израз на тяхната независимост на изложение. Впрочем, когато аз бях в БНТ, в края на 90-те години, натискът от страна на публицистите върху управлението беше страховит, в смисъл: няма да ни се бъркате и да ни цензурирате! Предполагам, че в публичните медии и в този момент е по този начин. Други медии и водещи пък искрено заемат една или друга политическа позиция и си я прокарват и отстояват, на правилото: ние сме частна медия, ще вършим каквото си желаеме! Не бива да подценяваме и чисто генерационния аспект, в медиите се смениха поколенията. По-младите публицисти желаят да са cool, smart, fancy, fun и по този начин нататък. Всъщност желаят да са в мейнстрийма, а новият мейнстрийм е да си либерал с левичарски уклон. Ако някой политик им се показва за подобен, те го припознават като собствен. Харесват го просто. И си го канят. Да не приказваме, че в този дребен град се основават и чисто другарски кръгове, които си вървят на посетители, след това си се канят в предаванията, радват си се взаимно…. Тези другарски, шуробаджанашки връзки в медиите доста си личат.
Но, в този момент, съществено. В комунистическата медийна доктрина средствата за всеобща информация бяха дефинирани като „ групов агитатор и уредник на масите “. Обратно, в западното медийно право базисното схващане е: „ Медията е фактор, когато е конгрес. ” Формулировката е на немския Конституционен съд от 60-те години, а нашият Конституционен съд я преповтори в едно свое решение от 1996 година. Това значи, че медията може да бъде публичен фактор единствено тогава, когато е платформа за уравновесено отразяване на всички значими гледни точки в обществото. Когато отразява преднамерено или дава превес единствено на една позиция, тя губи доверие и се трансформира в проблем за обществото и за самата себе си. Такова, отново споделям, е разбирането в старите европейски демокрации.
В немските малките екрани, да вземем за пример, няма такова нещо като водещ да беседва с един посетител за 10 минути в утринния блок по всички настоящи тематики, за всяка по една минута. Там водещите се назовават модератори. Модераторът направлява диалог сред трима до четирима посетители, политици от разнообразни партии, които разискват единствено една тематика минимум 75 минути. Гостите беседват между тях, а модераторът единствено координира диалога. Разбирате ли разликата? В оня формат фенът изслушва всички гледни точки в директен конфликт сред тях и най-после си основава лично мнение по тематиката. Нашите формати са на правилото: „ Чакай в този момент, аз да ти кажа една опорка за 30 секунди! ” Онези малките екрани модерират диалога сред представителите на общество, нашите водят диалога в избрана посока. Да не приказваме, че там такова нещо като политика в утринен блок е немислимо, политиката е за късно вечер. Тамошните малките екрани успокояват обществото и му оказват помощ при вземането на решения, тукашните го превъзбуждат и дезориентират. Заради всичко това нашата публика все по-малко утвърждава метода, по който политиката участва в медиите. Медиите, вместо фактор за образуване на просветено публично мнение, стават фактор за това хората да намразят политиката, а около нея намразват и медиите, както и избрани водещи. Има водещи, които биват хейтени повече от някои политици. Ако медиите желаят да вдигнат рейтингите си би трябвало да преразгледат метода, по който политиката участва в стратегиите и в новините. Освен, несъмнено, в случай че не се окаже, че избират да са „ групов агитатор и уредник на масите. “
– Една от най-дразнещите черти на жълтопаветната десница е самоубедеността й в безспорната й справедливост.Оттук и недемократичния метод, че който тя показва за верен, значи той е положителният, който тя отхвърля, значи той е неприятният. Нормално ли е Атанас Атанасов да желае импийчмънт за Радев, или махането на Борисов в случай, че нито една конструкция на ГЕРБ не желае оставката на Борисов за разлика от ДСБ, която съвсем се разцепи от неодобрение против Атанасов?
– Защо ми задавате на мен този въпрос? Той още веднъж би трябвало да бъде адресиран към медиите. Аз, да вземем за пример, постоянно съм се чудил на безкритичното отношение на водещите към избрани изявления на гостите им. Ако вземем вашия образец, Атанас Атанасов споделя, че Бойко Борисов би трябвало да си подаде оставката и водещият вика „ Ауу, имаме хубава вест. ” И след това чака да попита някой посетител от ГЕРБ какво мисли той за забавното предложение на господин Атанасов. Вместо незабавно да му каже: „ А, вие, лично, бихте ли приел някой от ГЕРБ да направи същото предложение за вас? ” И тематиката да завърши един път вечно. Или, министър Шишков демонстрира някакво парче камък по малкия екран и афишира, че на еди-коя-си автомагистрала няма асфалт. Водещият вика: „ Добре. ” После сътрудника Николай Нанков демонстрира друго парче камък и споделя, че си има асфалт. Водещият отново вика „ Добре. ” Добре де, но нали едното изказване би трябвало да е правилно, а другото не. Не може да се оповестят два противоположни обстоятелството и медията да не се поинтересува кой е правилният. Тя, обаче, не се интересува. Теза против теза, феновете да си избират. Е, не се прави по този начин.
Или да взема образец със себе си. Крум Зарков един месец не слезе от екраните да изяснява за оня гнусен Чолаков, дето му спрял закона за следствие на основния прокурор. Как пък един водещ не сподели, добре бе, чакай да го извикаме и Чолаков, пък да седнете тук двамата и да се разберете обществено кой крив, кой прав. Че да обясня аз на публиката пред очите на Зарков, че не съм бързал да одобряваме закона му, с цел да му дадем късмет да си поправи грешките, които той прочее сега поправя. Ако някоя медия си мисли, че като пуска Зарков да ме подлага на критика, а на мен не ми дават опция да отговоря, Зарков или медията печели, доста се лъже. Абсолютно всички адвокати в България знаят, че съм прав. И в обстановката, която разказвам, всички са наясно, че медията манипулира публичното мнение. Кой печели от това? Аз. Както Бойко Борисов печели от това, че Атанас Атанасов му изискал бил оставката. Атанасов ще желае оставка на Борисов и импийчмънт на Радев! Боже мой! И като не ги получи, а той няма да ги получи, какво ще прави? С две думи, дано медиите вдигнат малко равнището на дебата. Те не печелят нищо от това, че държат равнището му толкоз обидно ниско. Това за медиите.
Колкото до политиците, които желаят оставките на съперниците си, дано да знаят, че в политиката въпреки всичко би трябвало да си поставяш изпълними цели. Иначе ставаш фанфарон, палячо, който единствено се пъне и колкото повече се пъне толкоз по-смешен става. „ Новите ” политици доста смъкнаха равнището и на политиката, за жал.
– Вълната на ненавист против ГЕРБ роди голям брой нефелни партийни форми. Силният притегля ненавист, създава и обособява своите врагове. Въпросът ми е за генезиса на тази свръхомраза към ГЕРБ, която избива и на злоба, и на заседание на малодушни, които афишират всеки ден, че ще арестуват или пенсионират някого.
– По-скоро имаме работа с логика на психиката на революцията. Вън от всякакво подозрение е, че преди близо три години преживяхме опит за гражданска война, която трябваше да „ опустоши ” остарелия ред и да възцари нов. Понеже революцията не съумя, остатъчната сила беше трансформирана в пълзящ държавен прелом. Не знам да се е случвало някъде, или да е описвано в литературата сходно нещо – с душевен гнет върху обществото и върху Народното събрание, с безмилостни операции и див популизъм да се минира опцията да има постоянна законодателна власт, като редом се разпадат партийната и институционалната система на страната. Бавно, трудно, плахо. Пак изобретяваме някакъв български, непълен модел. Той и превратът през 1934-та е бил един подобен, никакъв, само че най-малко е осъществен внезапно. Сега е тъга, някаква.
Обаче, не стопира да ме изумява едно събитие, на което Густав Льобон е отделил десетки страници в проучването си върху логиката на психиката на Френската гражданска война. То е, че една дребна, само че фанатизирана до прекаленост и подготвена да упражнява гнет група е в положение да подчини една доста по-голяма група рационални и базисно честни хора и да ги накара да извършват покорно безумните й прищевки. От 750 депутата в Конвента, написа Льобон, 250 якобинци и жирондисти са трансформирали останалите 500 честни буржоа в стадо овце, карали са ги да трансформират календара, да убиват свещеници, да палят църкви, да постановат, прочее, таван на цените, вследствие на което Франция банкрутира, а най-после са почнали да ги гилотинират по лист. „ Ще създадем гробище от Франция, в случай че не можем да я възстановим по нашия метод, ” споделя един от водачите на онази гражданска война. Много ми припомня на „ Ще наложим на Народното събрание нашия дневен ред! ” на един от водачите на обединението ПП-ДБ, или – добавя го цитираният господин Атанасов – отново няма да има държавно управление. Тоест, ще трансфорат България в гробище, в случай че останалите не се подчинят и не стартират да извършват покорно дневния ред на ПП-ДБ. Разбира се, в случай че се извърши, да вземем за пример, икономическият дневен ред на Асен Василев, България отново ще бъде превърната в гробище. Всички са наясно и все пак се хващаме на всяка въдица, която Василев ни подава, а той по чудноват метод съумява да лови всички на гола кука. Всяко негово изречение, всяко негово предложение води до гърмеж в системите. А ние, като зомбирани, изпълняваме програмата му да банкрутира България, вместо да му кажем да си гледа работата.
За Льобон е тайнственост за какво 500 депутати в Конвента не са могли да се опълчват на останалите, в случай, че жирондистите са се водели, искрено луди са били единствено стотината якобинци. Накрая един-едничък Робеспиер е избивал всички останали. И за мен също е мистерия за какво българските депутати, които в голямото си болшинство са рационални, трезвомислещи хора, две години не могат да намерят сили и да озаптят не повече от 10-12 якобинци, с цел да сложим завършек на безпредела, в който живеем?
– Вие виждате ли ролята на задкулисието в разграждането на политическата система в България? Защо беше належащо да се разрушава, и в разрушеното да нахлуят мародери, които се настаниха задълго… И в последна сметка кой докара мародерите?
– При всяка гражданска война зад водачите и техните клакьори бодро крачат мародерите, това е исторически потвърден факт. Предупредих, че ще се случи и у нас още по време на 45-тото Народно заседание. Но, казусът на идеолозите на всяка гражданска война е, че си мислят, че са доста умни. Не са. Мародерите са по-умни от тях. И по-бързи.
В „ Отнесени от вихъра ” има един любопитен разговор, който ми е останал в съзнанието. Скарлет О’Хара, която е ревностна патриотка на Юга пита Рет Бътлър по какъв начин е допустимо до момента в който неговите сънародници се бият за свободата си той да се занимава с контрабанда и да печели и от двете страни в Гражданската война в Съединени американски щати. На което Рет Бътлър дава отговор (по памет): „ Много пари се печелят в две исторически обстановки. Когато една страна се унищожава и когато се построява. Само, че, когато се унищожава, се печелят по-бързо. Аз просто се възползвам от историческата обстановка. ” Първите 20 години от нашия преход бяха време на редовно, методично и системно разрушение на страната, от което някои хора направиха доста пари. Онази ера сътвори прослойка на warlords, които не познават различен механизъм за печелене на пари, с изключение на посредством опустошение. Да приватизират държавно дружество на безценица, да го оглозгат, да изнесат парите и да си купят къща на Лазурния бряг. Или да унищожават хора, през опиатите, износа на български девойки за проститутки, хазарта. 20 години в България се печелеше най-вече от разрушение на материални активи и на хора. Печалба посредством опустошение.
При ръководството на ГЕРБ страната стартира да се построява още веднъж. Пак се печелеха пари, само че както споделя Рет Бътлър, доста по-бавно. Пък и се допускаха известни качества, въпреки всичко да можеш да построиш нещо, хубаво-лошо, но да построиш. Проблемът е, че доста от тези, научените да печелят от разрушението, се оказаха неприятни мениджъри в построяването. Огладняха, започнаха да завиждат и да протягат ръка към непознатото. Други бяха притиснати от правоохранителната система, която в някакъв миг се раздвижи и потеглиха да си отмъщават. И влязохме в нов цикъл на разрушение на страната. Този път е на едро – 50 милиарда нов дълг за три години и сме подготвени. А в това време да изчезват по девет милиарда за девет дни.
Знаете ли какво ми сподели един македонец още преди 25 години? Запознахме се на някаква конференция, разговорихме се, той взе нещо да изяснява за македонската страна, а аз, тъй като бях млад и малоумен, не се стърпях и му споделих: „ Абе, каква Македония, то няма такава страна! ” Човекът ме погледна в очите и ми отвърна: „ Така е, момче. Прав си. Няма такава страна. Няма, само че ние ще я създадем. Защото знаем, какъв брой е значимо да имаме лична страна, която да ни пази. А вие, българите, сте най-простите хора, от мен го запомни! Имате подготвена, остаряла страна и сега я разрушавате пред очите на целия свят. Затова един ден ние ще имаме страна, а вас няма да има кой да ви пази! ”
Това нещо би трябвало да го чуят всички наши доморасли олигарси и техните политически проксита, които сега отново са тръгнали да си унищожават страната. В този свят има хора по-богати от тях, с повече власт и въздействие, със мощни страни зад тила си, които ще ги одерат до голо. Старите пари в никакъв случай няма да одобряват новите за равни на тях. Те съветските олигарси одират, та на нашите ли ще простят? Та, разрушавайки страната си, нашите псевдо-олигарси, някои от които сега мародерстват, сами вършат себе си слаби и беззащитни и ще станат плячка. Наблюдавам процеса с теоретичен интерес и се запитвам ще се усетят ли отрано какво си предизвикват, или ще разрешат да ги оберат и да ги изметат от територията? Лошото е, че всички ще станем курбан.
– Има ли съображение настояването за правосъдна промяна и по особено за въвеждането на надзор върху основния прокурор? Какъвто и механизъм да се планува, постоянно може да бъде неефикасен, тъй като механизмите и разпоредбите стават работещи от хората, които населяват средата и изпълват смисъла им.
– Нека продължа още малко отговора на предходния въпрос. Иван Хаджийски, мисля, в „ Оптимистична доктрина за нашия народ ” беше забелязал, че елитите на Запад са стигнали до убеждението, че би трябвало да има ред и правда за всички, когато са разбрали, че със старите способи не могат да запазят насъбраните благосъстояния. Свалили са броните, заровили са брадвите и са приели, че оттук насетне ще има закон и всички ще са равни пред него, а институциите ще са неутрални и ще наблюдават да не пораждат нови спорове.
Дали ще ми повярвате или не, само че това е моята персонална идея в политиката. Аз желая да има правда и неутрални институции. Защото животът ми мина в по-малки и по-големи борби и бленувам за успокоение, предсказуемост и сигурност. За мир, в случай че щете. Не чак международен, само че най-малко у нас. Мисля, че всички предпоставки да го реализираме са налице. Затова органичен не одобрявам законодателният орган да бъде инструментализиран за преодоляване на институции, вместо да открива правда. Да построява правовата страна, както му споделят.
Това ни беше главният спор с ПП-ДБ и с министър Зарков. Те се опитваха да постановат решения, които да им разрешат в стратегически проект да овладяват институции, предпочитано в областта на правосъдната власт. Беше доста неуместно, тъй като нямаха болшинство. Знаете ли какъв брой беше елементарно в 48-мия парламент да се сформира динамично болшинство, което да изкадрува всички органи едновременно и мачът да завърши? Не го направихме. В Правна комисия, когато обсъждахме Закона за отбрана на лицата, подаващи сигнали, им го споделих в прав текст: „ Колеги, в предходния парламент вие искахте да си извършите бухалка в лицето на КПКОНПИ. Сега можем да я създадем ние, само че няма да я създадем, тъй като не желаеме да има бухалки и да се тормозим едни-други. Дано можете да разберете и да оцените този жест. ” Не знам дали го схванаха. Но, каквото и да стане и в идващия парламент якобинците няма да имат болшинство, тъй като българският гласоподавател няма да им го даде. А без болшинство не могат да овладеят институциите и да ги създадат бухалки. Тъй, че, ще има правда и ще има мир, тъй като това е дневният ред на обществото и нашият дневен ред. Просто ще отнеме повече време, до момента в който се възцари здравият разсъдък или до момента в който някои от техните спонсори най-сетне осъзнаят, че в пламъците на запалената от тях „ гражданска война ” ще изгубят всичко.
– Вие добър психолог ли сте? Какво преценихте за най-стряскащо, най-непригодно в ръководството на Политическа партия? Защо на тези не им пука от газенето на законите?
– Истински съм изплашен за младите в Политическа партия. Нямам поради Кирил, Асен, Лорер, Настимир и още неколцина от междинната възраст, а тези от по-задните редици, 30-тина годишните, които са на възрастта на щерка ми. Оказва се, че представителната част от децата, които сме възпитали и отгледали, и които би трябвало да наследят страната, се оказват доста неподготвени, в същото време извънредно арогантни и на всичкото от горната страна безпределно наивни. Това са, както споделих, нашите деца и би трябвало да си отговорим на въпроса къде сбъркахме. Искахме да им осигурим всичко материално, което ние сме нямали, купувахме им айфони и най-модерните кецове, пращахме ги на екскурзии, с цената на всичко искахме да се изучат в чужбина и какво? Младите депутати от Политическа партия се държат с всички останали, както Христофор Белокровский от „ Пази, Боже, сляпо да прогледа ” с татко си: „ Как смееш да ми ги водиш тия! На, дай му тези пари (пенсия) и да се маха! ” Спомняте ли си, Вежди Рашидов един път напряко изплака от трибуната: „ Къде се научихте да ненавиждате толкоз, бе, деца!? ” Наистина не мога да схвана от кое място у тях се е нагнетила такава ненавист. Стряскащо е да видиш по какъв начин те мислят в черно-бяло, в категориите на фентъзи-филмите. Те считат себе си за въплъщение на безспорното положително, което ще се бори с безспорното зло. Хари Потър против Волдемор. Махат, благите, с едни вълшебни пръчици, сипят заклинания от трибуната и гледат пренебрежително на всички, които не са от тяхната клика. За тях ние всички сме аналогови, старомодни, корумпирани, като че ли не с помощта на нас те са получили всичко, което имат, само че не им стига и желаят още. Без да са го изработили и без да са го заслужили по никакъв метод. Същевременно, както споделих, са извънредно наивни. И не схващат, по какъв начин някакви свирачи от Хамелн, някакви шарлатани, ги лашкат накъдето си желаят и ще ги пожертват във всеки идващ миг, откакто са си напълнили бохчите с плячка.
Казвате, закони. Ама, какви закони! Те нямат никаква концепция какво е това закон, какво е конституция. Радват се, че техните шефове са вкарали в ареста хора нелегално и даже не могат да вдървен казуса. Приемат противоконституционни закони, тъй като по този начин са им споделили началничките и отново се радват. Те, които на Запад са треперели да не хвърлят хартийка на улицата, тук се държат като побеснели. Казали са им да ненавиждат ГЕРБ и те ненавиждат ГЕРБ, въпреки че съм сигурен, че на множеството от тях родителите са изкарали парите, с които са им плащали университетите на Запад точно по времето на ГЕРБ. Дали ненавиждат и родителите си? Някои от тях несъмнено.
Те нямат идея за страната, липсва им цялостната визия. Имат някакви хрумвания и се мъчат да ги осъществят, на планов принцип, без да схващат, че елементарният общ брой от планове не може да бъде стратегия за ръководство. Явно са прекомерно повлияни от активистките способи на НПО-сектора и си мислят, че по този начин може на всички места. Най-болезненият за мен образец беше с бежанците от Украйна. Посрещаха ги на границата, даваха им чай, облекла и плюшени мечета, снимаха се с тях във Фесбук, след това ги набутаха в хотелите по морето и ги не помниха. Или просто този „ план “ им омръзна, както въобще всичко им омръзва бързо. Обяснявахме им, че политиката за краткотрайна протекция на бежанци не може да се осъществя без и отвън общините, само че в някакъв миг си дадох сметка, че те си нямат и разбиране какво е това локалното самоуправление и въобще не схващат какво им приказваме. 100 000 бежанци като хепънинг и опция да изкарат някакви пари по планове! Сега разправят по какъв начин наесен щели да завладяват локалната власт. И ще ръководят градовете на планов принцип, с хепънинги, тротинетки и плюшени мечета. Боже, опази!
Видя се, че сега, в който тези хора поемат страната, безусловно я изтървават. Не знаят защо служи и по какъв начин работи. Ако продължаваме да ги оставяме да си играят с нея ще я провалят и на следващия ден и тях няма да има кой да ги пази. Много са безпомощни и в действителност ме е боязън за тях.
Иначе са положителни деца. Умни, схватливи. Просто доста сме ги обгрижвали, доста сме ги пазели, напомпали сме ги със самочувствие, само че сме ги лишили от обществена подготвеност, от емпатия. Затова в този момент би трябвало родителите им, ние всички, да се опитаме да намерим контакта с тях и да наваксаме диалозите, които очевидно сме пропуснали да водим, до момента в който ги пращахме в чужбина с вярата, че ще научат освен това от нас. Видимо не са и ще би трябвало да стартират изначало. Ако не възстановим контакта сред поколенията и не научим идващото потомство на отговорност, незабавно, нищо положително не ни чака. Ще продадат наследството и ще се изнесат дефинитивно. Не мога да го проумея. Млади хора, станали народни представители от Политическа партия, които непрестанно повтарят какъв брой е гадно в България и какъв брой тук всичко е мъчно или невероятно. Всъщност, България е страната на чудесата, където в действителност единствено небето е таван на фантазиите и това, че те са станали депутати на по 30 години е живото доказателство. Никъде няма да имат възможностите, които имат тук и на никое място стените няма да им оказват помощ, както им оказват помощ тук. Може би родителите им би трябвало да ги заловен за ръка, да ги заведат още веднъж в „ Етъра ”, на мостчето и да ги накарат да прочетат надписа: „ Бащино огнище не забравяй, остарели традиции не презирай. ” Може пък на някой от тях да му трепне нещо.
– Покрай „ Магнитски “ се заприказва за напън извън по отношение на партии, политици. Може ли българският политик да устоява на напън извън, разбираме ли по какъв начин да съчетаваме националния със съюзническия интерес. Или противоположното – нито националния, нито съюзническия отстояваме? Щото си би трябвало просветеност.
– Нека опитаме да сложим „ Магнитски ” в по-широкия подтекст, в който задавате въпроса. Самият основател на последния акт изясни, че това е намек да си оправим правосъдната система, нещо, което ние си знаем и без да ни го споделят. Западните хора имат следната специфичност. Те са уверени, че институциите сами по себе си могат да са положителни и, че обществото може да се насочва в вярна посока посредством чисто законодателни ограничения. Само, че самият Фукуяма в един миг е бил заставен да признае, че не може да се изнася правна система в непознат културен подтекст и, че основаването на институции е креативен акт, а не прекопиране на подготвен пример. Мисля, че нашите партьори към този момент стартират да схващат, че институциите са разследване, а не причина и, че хирургическа, в тази ситуация – законодателна интервенция върху фини публични системи не може да се прави с секира. Тоест, инструментът „ Магнитски ” надали е най-подходящият, а и е на път да се изхаби. В момента българският политик, както вие го наричате, е изправен пред едно доста забавно предизвикателство, а точно да убеди сътрудниците, че е в положение да поправя дефектите в системите, които всички виждат, посредством независими актове на институционално и законодателно творчество. Много години работих за немски вложители и ми беше най-трудно да ги увещавам, че дадени способи или подходи, които работят у тях, у нас могат да провокират никакъв или дори тъкмо противоположния резултат. И, че в случай че желаят да реализират същия резултат, като у тях, от време на време се постанова да приспособяват методите и средствата към тукашния юридически подтекст. Например в Германия основният прокурор е зависещ на техния министър на правораздаването. Ако ги попиташ дали желаят и тук да стане по този начин, първосигналната им реакция ще бъде, че желаят. Като им обясниш деликатно какво ще стане, сами се отхвърлят. Или, има избрани положения в редица немски закони, които в случай че се приложат тук едно към едно ще доведат до такава корупция, че на самите тях свят ще им се извие. Тъй, че, ми се коства доста значимо на нашите сътрудници културно да им бъде обяснявано, че е в общ интерес, в това число съюзнически, да не ни закачат законодателния суверенитет и да ни имат малко повече доверие. Ето ви една форма на народен интерес, въпреки и малко нереален, която си коства да бъде отстоявана. Защото в противоположен случай, и това също може да им бъде обяснено, ударите с брадвата като нищо могат да разпаднат институционалната ни система, а тъкмо това доста би зарадвало избрани геополитически играчи. Обаче, с цел да отстояваме народен интерес, който е и съюзнически, ние самите първо би трябвало да го
дефинираме и след това – да не си пречим. Някои наши сънародници умират да прецакват останалите, с цел да се харесат на чужденците, да топят и да донасят. Странното е, че те даже не подозират, какъв брой въпросните чужденци презират сходно държание и презират и носителите му. Всеки почита хора, които почитат себе си, почитат своите и отстояват общностния си интерес, а не частния интерес на обособени лица. Западният човек е лековерен и предан, само че усети ли, че го мамиш, може да стане доста неприятен. Та, добре ще е някои наши иванчо-хаджи-пенчовци да не злоупотребяват с доверието на сътрудниците и да не не помнят нито за момент, че към този момент всички знаем непознати езици. С две думи, като стартираме повече да се почитаме между тях и спрем да си вършим номера, ще ни зауважават и извън. Както казвате – въпрос на просветеност е и то не кой знае какъв брой висока. – Моля да ми кажете по какъв начин се отнасяте към решението за унищожаване на Паметника на Съветската войска. Този монумент би трябвало ли да ни резервира паметта за респект? Или е провокиращ паметник, който ни припомня за нещо, от което желаеме да избягаме?
– Непрекъснато се акцентира образеца с Виена, където също има монумент на руската войска, какъвто, прочее, има и в Будапеща. Вижте ги, апелирам ви, отблизо. Този във Виена излъчва примирение. В Будапеща излъчва вяра. Как мислите, какво излъчва нашият? Шмайзерът високо в небето, фигури крачещи напред, „ Тук сме и няма да си тръгнем! ” Да, паметникът е памет, само че не е ли значимо и какво излъчва, какво внушава? Да се отстрани би се интерпретирало като принуждение. А да остане, с това си надменно лъчение, не е ли принуждение?
Едно от нещата, които научих до момента в който живях в Германия беше смисъла на знаците и в частност на знаците в градската среда. По време на войната съдружниците методично са бомбардирали и разрушавали избрани обекти на архитектурата, само че и цели градски зони, като с това е била унищожавана архитектурната среда, която излъчва или внушава избрана идеология, тъй като архитектурата е идеология. Алберт Шпеер е основал впечатляващи произведения, от които не е оставен камък върху камък. След войната и изключително след обединяването на Германия историческият център на Берлин, Потсдамер плац, не беше възобновен в автентичен тип, което би могло да стане, а беше издигнат нов, с визия за XXI-ви век. А паметникът на Холокоста е издигнат тъкмо върху бункера на Хитлер. Всичко това са знаци. Старите народи и изключително великите сили знаят смисъла на знаците и знаят по какъв начин да ги употребяват. Ние не. Центровете на нашите градове са осеяни с монументи, остарели и нови, един връз различен, знаци, знаци, като веществен израз на обърканите ни показа за личната ни история и ценностни цели. Но най-много с монументи от времето на комунизма, който също разбираше смисъла на знаците и със знаци на съветското и руско наличие в България. Смятате, че империята не знае за какво е сложила тези знаци и няма да ги брани до последно ли? Знаците в градската среда са средство за дълготрайно влияние върху съзнанието и никога не са любопитен исторически реликт. „ Дошли сме и няма да си тръгнем! ” Поставянето на знаци в непозната страна е боен акт, тяхното унищожаване е акт на опозиция. Няма да е елементарно. Това си е хибридна война, пар екселанс.
– Вие сте неотдавна в партия ГЕРБ, която претърпява реформиране и осъзнаване, притисната извън. По-лесно е да се повлече човек по нови талази, по-трудно е да отстоява към този момент видяното, да оправдава и грешките, които неизбежно всяка партия прави при използването на власт. Какво ГЕРБ не съумява да каже на всички, които са недоволни от дванайсетте години ръководство на ГЕРБ?!
– За мен е явно, че от едно известно време насам ГЕРБ заплаща сметката за сбъркания преход. Партията е превърната в „ козел опущения “ за всички неудачи на целия преход и някой доста ловко и целеустремено насочва хорската фрустрация точно върху нея.
Обръщам ви внимание върху следния факт. Всички най-дълбоки промени на всички публични системи, изключително в областта на стопанската система, бяха осъществени от държавните управления в интервала 1998 – 2009 година. Здравната система, пенсионната система, просветителната, данъчната, която се сетите. Сегашната конструкция на централната държавна администрация с десетките организации, комисии, комитети, вследствие на което изпълнителната власт е изцяло обезсилена и безпомощна, беше построена в оня интервал. Голямата приватизация, в това число приватизацията на естествените монополи и сериозните инфраструктури беше стартирана от държавното управление на Иван Костов, засилена от Национална движение „Симеон Втори" и приключена по времето на Тройната коалиция. С безмилостната продажба на държавната и общинска благосъстоятелност, вследствие на което сега страната няма и един склад, в който да прибере машините за гласоподаване. Целият обществен модел, стъпващ върху правилото по-силните да унищожават по-слабите беше заченат в оня интервал. Някакъв сгрешен нео-либерализъм, какъвто няма нито в Съединени американски щати, нито във Англия. Понеже говорихме първоначално за медии, тогава се случи, в случай че щете и стихийната либерализация на медийния пазар, която резултира в също толкоз стихийна централизация. Ако някой счита, че сега имаме проблем с олигополи, монополи и картели, да знае, че го изискуем на цялата идиотски извършена приватизация в края на 90-те и началото на този век. ГЕРБ няма нищо общо с това.
Всички неточности, позволени в интервала 1998 – 2009 година започнаха да се демонстрират, а „ реформираните ” системи стартират да изгърмяват една по една, двадесет години по-късно. На всичкото от горната страна ГЕРБ стартира да понася упреци, главно от ДБ/ДСБ, че не била „ реформаторска партия ”. Намирам това за цинично. Ако ГЕРБ трябваше да прави промени, трябваше да стартира да реформира наобратно към този момент „ реформираните “ системи. Само че инерцията към този момент беше доста мощна. Как да тръгнеш против мантрата „ Колкото може по-малко страна! ” Как да кажеш, че laissez-faire идеологията усилва неравенствата и ще докара до обществен гърмеж? Нали ще те обвинят, че искаш да връщаш социализма? Помните ли Държавната петролна компания? Този безусловно верен опит на ГЕРБ за държавна предварителна защита против възможен картел в горивата беше торпилиран безмилостно. Не беше ли ГЕРБ, който страхливо стартира да купува назад приватизирани държавни предприятия, тъй като видя, че повече не може по този начин? Спряха ли го? Спряха го. Можем да изреждаме до безспир.
Ето това ГЕРБ към момента не е обяснил, а е задължен да изясни. Защото сътрудниците ми знаят доста добре дефектите на всички системи и знаят къде кое би трябвало да се поправи. Само, че съпротивата ще е чудовищна. Никоя друга партия, с изключение на ГЕРБ, няма интерес от този диалог, диалогът за сбъркания преход и в действителност за това „ Кой е отговорен? ”, тъй като ще излизат доста кирливи ризи. Иван Костов признава в книгата си, че е бил подвеждан от неверни препоръки и некомпетентни консултанти. Добре ще е да опише повече по тематиката. Защото до момента в който не се организира този диалог, до момента в който не се назоват грешките и до момента в който системите не стартират да се поправят една по една, няма да стъпим на крепко. И политическата рецесия няма да свърши. Защото политическата рецесия в последна сметка постоянно е резултат от икономическа рецесия. А актуалните рецесии са индиректен резултат от обстоятелството, че промените от края на 90-те години бяха конципирани и извършени по този начин, че като краен резултат мощните да могат безнаказано да унищожават слабите, пазарът да унищожи страната, а изпълнителната власт да е безсилна да спре процеса, тъй като в това време е аутсорснала сама себе си. За 10-ина години ГЕРБ стабилизира нещата, само че тъй като основата е пясъчна единствено за седем месеца държавното управление на Кирил Петков сподели, че с няколко ритника може да събори цялата къща. В момента системите са на лимита и колкото да удържат.
Това, отново споделям, е най-важният диалог, като за ГЕРБ е витално значимо да го стартира и да го води до край. Не е заслужено всички пагубни последствия от промените от интервала 1998 – 2009 година да се запишат на сметката на Бойко Борисов. Има нещо езическо, в случай че щете, един да бъде принесен в жертва на господ Тангра, а всички останали да останат в бяло и да продължат да бъркат на нова сметка. Вътрешното ми възприятие за правдивост не може да се помири с това. Затова виждам своето място тук, поради правилото.
– Имам положителното възприятие, че сте чели задоволително. Със сигурност не постовете във Facebook са оформили Вашия културен профил. Представете ни създател или теза, които Ви харесват, които Ви отиват, която показват някаква линия у Вас…
– Май прекалихме с цитатите, само че това не е с цел да демонстрираме грамотност, а тъй като от всяка книга съм се опитал да извлека някаква поука и помня неща, които са ми се сторили значими. На финала се сещам за още един откъс, от филм: „ Адът е място, в което няма логичност. ” Понякога имам възприятието, че сме си организирали съвършения пъкъл. Няма логичност да не може да се сформира държавно управление, само че не се сформира. Няма логичност да изтърбушваме държавния бюджет, безусловно да изяждаме наличните пари, да затъваме страната в задължения, само че го вършим. Няма логичност да одобряваме лъжите за обстоятелства, а обстоятелствата за фалшив нюз, само че и това вършим. Няма логичност да се гласоподава за откровени шарлатани, само че някои гласоподават.
Най-невъзможното нещо е в предизборна акция да се моли към здравия разсъдък, а не към страстите, знам. Но не ни остава друго, с изключение на да имаме вяра, че чудесата са вероятни. Казано е: „ Което е невероятно за индивида е допустимо за Бога. ” Та, дано помолим Бог да направи невъзможното допустимо, а точно ние най-накрая да стартираме да мислим разумно, с цел да излезем от пъкъла, който сами си създадохме.
– Г-н Чолаков, като някогашен изпълнителен шеф на Българска национална телевизия, виждате ли в медийната среда, най-много в трите национални малките екрани, някакво манипулиране на сетивата на обществото в съответна политическа посока? Виждате ли нескрита задача, инфекциозност, в случай че щете, в интерес на едни и за сметка на други?
– На първо четене някой би дал отговор на въпроса ви, че, какво пък, нали и публицистите са хора, имат своите пристрастия, личностни лайкове и антипатии и ги манифестират по един или различен метод, което е израз на тяхната независимост на изложение. Впрочем, когато аз бях в БНТ, в края на 90-те години, натискът от страна на публицистите върху управлението беше страховит, в смисъл: няма да ни се бъркате и да ни цензурирате! Предполагам, че в публичните медии и в този момент е по този начин. Други медии и водещи пък искрено заемат една или друга политическа позиция и си я прокарват и отстояват, на правилото: ние сме частна медия, ще вършим каквото си желаеме! Не бива да подценяваме и чисто генерационния аспект, в медиите се смениха поколенията. По-младите публицисти желаят да са cool, smart, fancy, fun и по този начин нататък. Всъщност желаят да са в мейнстрийма, а новият мейнстрийм е да си либерал с левичарски уклон. Ако някой политик им се показва за подобен, те го припознават като собствен. Харесват го просто. И си го канят. Да не приказваме, че в този дребен град се основават и чисто другарски кръгове, които си вървят на посетители, след това си се канят в предаванията, радват си се взаимно…. Тези другарски, шуробаджанашки връзки в медиите доста си личат.
Но, в този момент, съществено. В комунистическата медийна доктрина средствата за всеобща информация бяха дефинирани като „ групов агитатор и уредник на масите “. Обратно, в западното медийно право базисното схващане е: „ Медията е фактор, когато е конгрес. ” Формулировката е на немския Конституционен съд от 60-те години, а нашият Конституционен съд я преповтори в едно свое решение от 1996 година. Това значи, че медията може да бъде публичен фактор единствено тогава, когато е платформа за уравновесено отразяване на всички значими гледни точки в обществото. Когато отразява преднамерено или дава превес единствено на една позиция, тя губи доверие и се трансформира в проблем за обществото и за самата себе си. Такова, отново споделям, е разбирането в старите европейски демокрации.
В немските малките екрани, да вземем за пример, няма такова нещо като водещ да беседва с един посетител за 10 минути в утринния блок по всички настоящи тематики, за всяка по една минута. Там водещите се назовават модератори. Модераторът направлява диалог сред трима до четирима посетители, политици от разнообразни партии, които разискват единствено една тематика минимум 75 минути. Гостите беседват между тях, а модераторът единствено координира диалога. Разбирате ли разликата? В оня формат фенът изслушва всички гледни точки в директен конфликт сред тях и най-после си основава лично мнение по тематиката. Нашите формати са на правилото: „ Чакай в този момент, аз да ти кажа една опорка за 30 секунди! ” Онези малките екрани модерират диалога сред представителите на общество, нашите водят диалога в избрана посока. Да не приказваме, че там такова нещо като политика в утринен блок е немислимо, политиката е за късно вечер. Тамошните малките екрани успокояват обществото и му оказват помощ при вземането на решения, тукашните го превъзбуждат и дезориентират. Заради всичко това нашата публика все по-малко утвърждава метода, по който политиката участва в медиите. Медиите, вместо фактор за образуване на просветено публично мнение, стават фактор за това хората да намразят политиката, а около нея намразват и медиите, както и избрани водещи. Има водещи, които биват хейтени повече от някои политици. Ако медиите желаят да вдигнат рейтингите си би трябвало да преразгледат метода, по който политиката участва в стратегиите и в новините. Освен, несъмнено, в случай че не се окаже, че избират да са „ групов агитатор и уредник на масите. “
– Една от най-дразнещите черти на жълтопаветната десница е самоубедеността й в безспорната й справедливост.Оттук и недемократичния метод, че който тя показва за верен, значи той е положителният, който тя отхвърля, значи той е неприятният. Нормално ли е Атанас Атанасов да желае импийчмънт за Радев, или махането на Борисов в случай, че нито една конструкция на ГЕРБ не желае оставката на Борисов за разлика от ДСБ, която съвсем се разцепи от неодобрение против Атанасов?
– Защо ми задавате на мен този въпрос? Той още веднъж би трябвало да бъде адресиран към медиите. Аз, да вземем за пример, постоянно съм се чудил на безкритичното отношение на водещите към избрани изявления на гостите им. Ако вземем вашия образец, Атанас Атанасов споделя, че Бойко Борисов би трябвало да си подаде оставката и водещият вика „ Ауу, имаме хубава вест. ” И след това чака да попита някой посетител от ГЕРБ какво мисли той за забавното предложение на господин Атанасов. Вместо незабавно да му каже: „ А, вие, лично, бихте ли приел някой от ГЕРБ да направи същото предложение за вас? ” И тематиката да завърши един път вечно. Или, министър Шишков демонстрира някакво парче камък по малкия екран и афишира, че на еди-коя-си автомагистрала няма асфалт. Водещият вика: „ Добре. ” После сътрудника Николай Нанков демонстрира друго парче камък и споделя, че си има асфалт. Водещият отново вика „ Добре. ” Добре де, но нали едното изказване би трябвало да е правилно, а другото не. Не може да се оповестят два противоположни обстоятелството и медията да не се поинтересува кой е правилният. Тя, обаче, не се интересува. Теза против теза, феновете да си избират. Е, не се прави по този начин.
Или да взема образец със себе си. Крум Зарков един месец не слезе от екраните да изяснява за оня гнусен Чолаков, дето му спрял закона за следствие на основния прокурор. Как пък един водещ не сподели, добре бе, чакай да го извикаме и Чолаков, пък да седнете тук двамата и да се разберете обществено кой крив, кой прав. Че да обясня аз на публиката пред очите на Зарков, че не съм бързал да одобряваме закона му, с цел да му дадем късмет да си поправи грешките, които той прочее сега поправя. Ако някоя медия си мисли, че като пуска Зарков да ме подлага на критика, а на мен не ми дават опция да отговоря, Зарков или медията печели, доста се лъже. Абсолютно всички адвокати в България знаят, че съм прав. И в обстановката, която разказвам, всички са наясно, че медията манипулира публичното мнение. Кой печели от това? Аз. Както Бойко Борисов печели от това, че Атанас Атанасов му изискал бил оставката. Атанасов ще желае оставка на Борисов и импийчмънт на Радев! Боже мой! И като не ги получи, а той няма да ги получи, какво ще прави? С две думи, дано медиите вдигнат малко равнището на дебата. Те не печелят нищо от това, че държат равнището му толкоз обидно ниско. Това за медиите.
Колкото до политиците, които желаят оставките на съперниците си, дано да знаят, че в политиката въпреки всичко би трябвало да си поставяш изпълними цели. Иначе ставаш фанфарон, палячо, който единствено се пъне и колкото повече се пъне толкоз по-смешен става. „ Новите ” политици доста смъкнаха равнището и на политиката, за жал.
– Вълната на ненавист против ГЕРБ роди голям брой нефелни партийни форми. Силният притегля ненавист, създава и обособява своите врагове. Въпросът ми е за генезиса на тази свръхомраза към ГЕРБ, която избива и на злоба, и на заседание на малодушни, които афишират всеки ден, че ще арестуват или пенсионират някого.
– По-скоро имаме работа с логика на психиката на революцията. Вън от всякакво подозрение е, че преди близо три години преживяхме опит за гражданска война, която трябваше да „ опустоши ” остарелия ред и да възцари нов. Понеже революцията не съумя, остатъчната сила беше трансформирана в пълзящ държавен прелом. Не знам да се е случвало някъде, или да е описвано в литературата сходно нещо – с душевен гнет върху обществото и върху Народното събрание, с безмилостни операции и див популизъм да се минира опцията да има постоянна законодателна власт, като редом се разпадат партийната и институционалната система на страната. Бавно, трудно, плахо. Пак изобретяваме някакъв български, непълен модел. Той и превратът през 1934-та е бил един подобен, никакъв, само че най-малко е осъществен внезапно. Сега е тъга, някаква.
Обаче, не стопира да ме изумява едно събитие, на което Густав Льобон е отделил десетки страници в проучването си върху логиката на психиката на Френската гражданска война. То е, че една дребна, само че фанатизирана до прекаленост и подготвена да упражнява гнет група е в положение да подчини една доста по-голяма група рационални и базисно честни хора и да ги накара да извършват покорно безумните й прищевки. От 750 депутата в Конвента, написа Льобон, 250 якобинци и жирондисти са трансформирали останалите 500 честни буржоа в стадо овце, карали са ги да трансформират календара, да убиват свещеници, да палят църкви, да постановат, прочее, таван на цените, вследствие на което Франция банкрутира, а най-после са почнали да ги гилотинират по лист. „ Ще създадем гробище от Франция, в случай че не можем да я възстановим по нашия метод, ” споделя един от водачите на онази гражданска война. Много ми припомня на „ Ще наложим на Народното събрание нашия дневен ред! ” на един от водачите на обединението ПП-ДБ, или – добавя го цитираният господин Атанасов – отново няма да има държавно управление. Тоест, ще трансфорат България в гробище, в случай че останалите не се подчинят и не стартират да извършват покорно дневния ред на ПП-ДБ. Разбира се, в случай че се извърши, да вземем за пример, икономическият дневен ред на Асен Василев, България отново ще бъде превърната в гробище. Всички са наясно и все пак се хващаме на всяка въдица, която Василев ни подава, а той по чудноват метод съумява да лови всички на гола кука. Всяко негово изречение, всяко негово предложение води до гърмеж в системите. А ние, като зомбирани, изпълняваме програмата му да банкрутира България, вместо да му кажем да си гледа работата.
За Льобон е тайнственост за какво 500 депутати в Конвента не са могли да се опълчват на останалите, в случай, че жирондистите са се водели, искрено луди са били единствено стотината якобинци. Накрая един-едничък Робеспиер е избивал всички останали. И за мен също е мистерия за какво българските депутати, които в голямото си болшинство са рационални, трезвомислещи хора, две години не могат да намерят сили и да озаптят не повече от 10-12 якобинци, с цел да сложим завършек на безпредела, в който живеем?
– Вие виждате ли ролята на задкулисието в разграждането на политическата система в България? Защо беше належащо да се разрушава, и в разрушеното да нахлуят мародери, които се настаниха задълго… И в последна сметка кой докара мародерите?
– При всяка гражданска война зад водачите и техните клакьори бодро крачат мародерите, това е исторически потвърден факт. Предупредих, че ще се случи и у нас още по време на 45-тото Народно заседание. Но, казусът на идеолозите на всяка гражданска война е, че си мислят, че са доста умни. Не са. Мародерите са по-умни от тях. И по-бързи.
В „ Отнесени от вихъра ” има един любопитен разговор, който ми е останал в съзнанието. Скарлет О’Хара, която е ревностна патриотка на Юга пита Рет Бътлър по какъв начин е допустимо до момента в който неговите сънародници се бият за свободата си той да се занимава с контрабанда и да печели и от двете страни в Гражданската война в Съединени американски щати. На което Рет Бътлър дава отговор (по памет): „ Много пари се печелят в две исторически обстановки. Когато една страна се унищожава и когато се построява. Само, че, когато се унищожава, се печелят по-бързо. Аз просто се възползвам от историческата обстановка. ” Първите 20 години от нашия преход бяха време на редовно, методично и системно разрушение на страната, от което някои хора направиха доста пари. Онази ера сътвори прослойка на warlords, които не познават различен механизъм за печелене на пари, с изключение на посредством опустошение. Да приватизират държавно дружество на безценица, да го оглозгат, да изнесат парите и да си купят къща на Лазурния бряг. Или да унищожават хора, през опиатите, износа на български девойки за проститутки, хазарта. 20 години в България се печелеше най-вече от разрушение на материални активи и на хора. Печалба посредством опустошение.
При ръководството на ГЕРБ страната стартира да се построява още веднъж. Пак се печелеха пари, само че както споделя Рет Бътлър, доста по-бавно. Пък и се допускаха известни качества, въпреки всичко да можеш да построиш нещо, хубаво-лошо, но да построиш. Проблемът е, че доста от тези, научените да печелят от разрушението, се оказаха неприятни мениджъри в построяването. Огладняха, започнаха да завиждат и да протягат ръка към непознатото. Други бяха притиснати от правоохранителната система, която в някакъв миг се раздвижи и потеглиха да си отмъщават. И влязохме в нов цикъл на разрушение на страната. Този път е на едро – 50 милиарда нов дълг за три години и сме подготвени. А в това време да изчезват по девет милиарда за девет дни.
Знаете ли какво ми сподели един македонец още преди 25 години? Запознахме се на някаква конференция, разговорихме се, той взе нещо да изяснява за македонската страна, а аз, тъй като бях млад и малоумен, не се стърпях и му споделих: „ Абе, каква Македония, то няма такава страна! ” Човекът ме погледна в очите и ми отвърна: „ Така е, момче. Прав си. Няма такава страна. Няма, само че ние ще я създадем. Защото знаем, какъв брой е значимо да имаме лична страна, която да ни пази. А вие, българите, сте най-простите хора, от мен го запомни! Имате подготвена, остаряла страна и сега я разрушавате пред очите на целия свят. Затова един ден ние ще имаме страна, а вас няма да има кой да ви пази! ”
Това нещо би трябвало да го чуят всички наши доморасли олигарси и техните политически проксита, които сега отново са тръгнали да си унищожават страната. В този свят има хора по-богати от тях, с повече власт и въздействие, със мощни страни зад тила си, които ще ги одерат до голо. Старите пари в никакъв случай няма да одобряват новите за равни на тях. Те съветските олигарси одират, та на нашите ли ще простят? Та, разрушавайки страната си, нашите псевдо-олигарси, някои от които сега мародерстват, сами вършат себе си слаби и беззащитни и ще станат плячка. Наблюдавам процеса с теоретичен интерес и се запитвам ще се усетят ли отрано какво си предизвикват, или ще разрешат да ги оберат и да ги изметат от територията? Лошото е, че всички ще станем курбан.
– Има ли съображение настояването за правосъдна промяна и по особено за въвеждането на надзор върху основния прокурор? Какъвто и механизъм да се планува, постоянно може да бъде неефикасен, тъй като механизмите и разпоредбите стават работещи от хората, които населяват средата и изпълват смисъла им.
– Нека продължа още малко отговора на предходния въпрос. Иван Хаджийски, мисля, в „ Оптимистична доктрина за нашия народ ” беше забелязал, че елитите на Запад са стигнали до убеждението, че би трябвало да има ред и правда за всички, когато са разбрали, че със старите способи не могат да запазят насъбраните благосъстояния. Свалили са броните, заровили са брадвите и са приели, че оттук насетне ще има закон и всички ще са равни пред него, а институциите ще са неутрални и ще наблюдават да не пораждат нови спорове.
Дали ще ми повярвате или не, само че това е моята персонална идея в политиката. Аз желая да има правда и неутрални институции. Защото животът ми мина в по-малки и по-големи борби и бленувам за успокоение, предсказуемост и сигурност. За мир, в случай че щете. Не чак международен, само че най-малко у нас. Мисля, че всички предпоставки да го реализираме са налице. Затова органичен не одобрявам законодателният орган да бъде инструментализиран за преодоляване на институции, вместо да открива правда. Да построява правовата страна, както му споделят.
Това ни беше главният спор с ПП-ДБ и с министър Зарков. Те се опитваха да постановат решения, които да им разрешат в стратегически проект да овладяват институции, предпочитано в областта на правосъдната власт. Беше доста неуместно, тъй като нямаха болшинство. Знаете ли какъв брой беше елементарно в 48-мия парламент да се сформира динамично болшинство, което да изкадрува всички органи едновременно и мачът да завърши? Не го направихме. В Правна комисия, когато обсъждахме Закона за отбрана на лицата, подаващи сигнали, им го споделих в прав текст: „ Колеги, в предходния парламент вие искахте да си извършите бухалка в лицето на КПКОНПИ. Сега можем да я създадем ние, само че няма да я създадем, тъй като не желаеме да има бухалки и да се тормозим едни-други. Дано можете да разберете и да оцените този жест. ” Не знам дали го схванаха. Но, каквото и да стане и в идващия парламент якобинците няма да имат болшинство, тъй като българският гласоподавател няма да им го даде. А без болшинство не могат да овладеят институциите и да ги създадат бухалки. Тъй, че, ще има правда и ще има мир, тъй като това е дневният ред на обществото и нашият дневен ред. Просто ще отнеме повече време, до момента в който се възцари здравият разсъдък или до момента в който някои от техните спонсори най-сетне осъзнаят, че в пламъците на запалената от тях „ гражданска война ” ще изгубят всичко.
– Вие добър психолог ли сте? Какво преценихте за най-стряскащо, най-непригодно в ръководството на Политическа партия? Защо на тези не им пука от газенето на законите?
– Истински съм изплашен за младите в Политическа партия. Нямам поради Кирил, Асен, Лорер, Настимир и още неколцина от междинната възраст, а тези от по-задните редици, 30-тина годишните, които са на възрастта на щерка ми. Оказва се, че представителната част от децата, които сме възпитали и отгледали, и които би трябвало да наследят страната, се оказват доста неподготвени, в същото време извънредно арогантни и на всичкото от горната страна безпределно наивни. Това са, както споделих, нашите деца и би трябвало да си отговорим на въпроса къде сбъркахме. Искахме да им осигурим всичко материално, което ние сме нямали, купувахме им айфони и най-модерните кецове, пращахме ги на екскурзии, с цената на всичко искахме да се изучат в чужбина и какво? Младите депутати от Политическа партия се държат с всички останали, както Христофор Белокровский от „ Пази, Боже, сляпо да прогледа ” с татко си: „ Как смееш да ми ги водиш тия! На, дай му тези пари (пенсия) и да се маха! ” Спомняте ли си, Вежди Рашидов един път напряко изплака от трибуната: „ Къде се научихте да ненавиждате толкоз, бе, деца!? ” Наистина не мога да схвана от кое място у тях се е нагнетила такава ненавист. Стряскащо е да видиш по какъв начин те мислят в черно-бяло, в категориите на фентъзи-филмите. Те считат себе си за въплъщение на безспорното положително, което ще се бори с безспорното зло. Хари Потър против Волдемор. Махат, благите, с едни вълшебни пръчици, сипят заклинания от трибуната и гледат пренебрежително на всички, които не са от тяхната клика. За тях ние всички сме аналогови, старомодни, корумпирани, като че ли не с помощта на нас те са получили всичко, което имат, само че не им стига и желаят още. Без да са го изработили и без да са го заслужили по никакъв метод. Същевременно, както споделих, са извънредно наивни. И не схващат, по какъв начин някакви свирачи от Хамелн, някакви шарлатани, ги лашкат накъдето си желаят и ще ги пожертват във всеки идващ миг, откакто са си напълнили бохчите с плячка.
Казвате, закони. Ама, какви закони! Те нямат никаква концепция какво е това закон, какво е конституция. Радват се, че техните шефове са вкарали в ареста хора нелегално и даже не могат да вдървен казуса. Приемат противоконституционни закони, тъй като по този начин са им споделили началничките и отново се радват. Те, които на Запад са треперели да не хвърлят хартийка на улицата, тук се държат като побеснели. Казали са им да ненавиждат ГЕРБ и те ненавиждат ГЕРБ, въпреки че съм сигурен, че на множеството от тях родителите са изкарали парите, с които са им плащали университетите на Запад точно по времето на ГЕРБ. Дали ненавиждат и родителите си? Някои от тях несъмнено.
Те нямат идея за страната, липсва им цялостната визия. Имат някакви хрумвания и се мъчат да ги осъществят, на планов принцип, без да схващат, че елементарният общ брой от планове не може да бъде стратегия за ръководство. Явно са прекомерно повлияни от активистките способи на НПО-сектора и си мислят, че по този начин може на всички места. Най-болезненият за мен образец беше с бежанците от Украйна. Посрещаха ги на границата, даваха им чай, облекла и плюшени мечета, снимаха се с тях във Фесбук, след това ги набутаха в хотелите по морето и ги не помниха. Или просто този „ план “ им омръзна, както въобще всичко им омръзва бързо. Обяснявахме им, че политиката за краткотрайна протекция на бежанци не може да се осъществя без и отвън общините, само че в някакъв миг си дадох сметка, че те си нямат и разбиране какво е това локалното самоуправление и въобще не схващат какво им приказваме. 100 000 бежанци като хепънинг и опция да изкарат някакви пари по планове! Сега разправят по какъв начин наесен щели да завладяват локалната власт. И ще ръководят градовете на планов принцип, с хепънинги, тротинетки и плюшени мечета. Боже, опази!
Видя се, че сега, в който тези хора поемат страната, безусловно я изтървават. Не знаят защо служи и по какъв начин работи. Ако продължаваме да ги оставяме да си играят с нея ще я провалят и на следващия ден и тях няма да има кой да ги пази. Много са безпомощни и в действителност ме е боязън за тях.
Иначе са положителни деца. Умни, схватливи. Просто доста сме ги обгрижвали, доста сме ги пазели, напомпали сме ги със самочувствие, само че сме ги лишили от обществена подготвеност, от емпатия. Затова в този момент би трябвало родителите им, ние всички, да се опитаме да намерим контакта с тях и да наваксаме диалозите, които очевидно сме пропуснали да водим, до момента в който ги пращахме в чужбина с вярата, че ще научат освен това от нас. Видимо не са и ще би трябвало да стартират изначало. Ако не възстановим контакта сред поколенията и не научим идващото потомство на отговорност, незабавно, нищо положително не ни чака. Ще продадат наследството и ще се изнесат дефинитивно. Не мога да го проумея. Млади хора, станали народни представители от Политическа партия, които непрестанно повтарят какъв брой е гадно в България и какъв брой тук всичко е мъчно или невероятно. Всъщност, България е страната на чудесата, където в действителност единствено небето е таван на фантазиите и това, че те са станали депутати на по 30 години е живото доказателство. Никъде няма да имат възможностите, които имат тук и на никое място стените няма да им оказват помощ, както им оказват помощ тук. Може би родителите им би трябвало да ги заловен за ръка, да ги заведат още веднъж в „ Етъра ”, на мостчето и да ги накарат да прочетат надписа: „ Бащино огнище не забравяй, остарели традиции не презирай. ” Може пък на някой от тях да му трепне нещо.
– Покрай „ Магнитски “ се заприказва за напън извън по отношение на партии, политици. Може ли българският политик да устоява на напън извън, разбираме ли по какъв начин да съчетаваме националния със съюзническия интерес. Или противоположното – нито националния, нито съюзническия отстояваме? Щото си би трябвало просветеност.
– Нека опитаме да сложим „ Магнитски ” в по-широкия подтекст, в който задавате въпроса. Самият основател на последния акт изясни, че това е намек да си оправим правосъдната система, нещо, което ние си знаем и без да ни го споделят. Западните хора имат следната специфичност. Те са уверени, че институциите сами по себе си могат да са положителни и, че обществото може да се насочва в вярна посока посредством чисто законодателни ограничения. Само, че самият Фукуяма в един миг е бил заставен да признае, че не може да се изнася правна система в непознат културен подтекст и, че основаването на институции е креативен акт, а не прекопиране на подготвен пример. Мисля, че нашите партьори към този момент стартират да схващат, че институциите са разследване, а не причина и, че хирургическа, в тази ситуация – законодателна интервенция върху фини публични системи не може да се прави с секира. Тоест, инструментът „ Магнитски ” надали е най-подходящият, а и е на път да се изхаби. В момента българският политик, както вие го наричате, е изправен пред едно доста забавно предизвикателство, а точно да убеди сътрудниците, че е в положение да поправя дефектите в системите, които всички виждат, посредством независими актове на институционално и законодателно творчество. Много години работих за немски вложители и ми беше най-трудно да ги увещавам, че дадени способи или подходи, които работят у тях, у нас могат да провокират никакъв или дори тъкмо противоположния резултат. И, че в случай че желаят да реализират същия резултат, като у тях, от време на време се постанова да приспособяват методите и средствата към тукашния юридически подтекст. Например в Германия основният прокурор е зависещ на техния министър на правораздаването. Ако ги попиташ дали желаят и тук да стане по този начин, първосигналната им реакция ще бъде, че желаят. Като им обясниш деликатно какво ще стане, сами се отхвърлят. Или, има избрани положения в редица немски закони, които в случай че се приложат тук едно към едно ще доведат до такава корупция, че на самите тях свят ще им се извие. Тъй, че, ми се коства доста значимо на нашите сътрудници културно да им бъде обяснявано, че е в общ интерес, в това число съюзнически, да не ни закачат законодателния суверенитет и да ни имат малко повече доверие. Ето ви една форма на народен интерес, въпреки и малко нереален, която си коства да бъде отстоявана. Защото в противоположен случай, и това също може да им бъде обяснено, ударите с брадвата като нищо могат да разпаднат институционалната ни система, а тъкмо това доста би зарадвало избрани геополитически играчи. Обаче, с цел да отстояваме народен интерес, който е и съюзнически, ние самите първо би трябвало да го
дефинираме и след това – да не си пречим. Някои наши сънародници умират да прецакват останалите, с цел да се харесат на чужденците, да топят и да донасят. Странното е, че те даже не подозират, какъв брой въпросните чужденци презират сходно държание и презират и носителите му. Всеки почита хора, които почитат себе си, почитат своите и отстояват общностния си интерес, а не частния интерес на обособени лица. Западният човек е лековерен и предан, само че усети ли, че го мамиш, може да стане доста неприятен. Та, добре ще е някои наши иванчо-хаджи-пенчовци да не злоупотребяват с доверието на сътрудниците и да не не помнят нито за момент, че към този момент всички знаем непознати езици. С две думи, като стартираме повече да се почитаме между тях и спрем да си вършим номера, ще ни зауважават и извън. Както казвате – въпрос на просветеност е и то не кой знае какъв брой висока. – Моля да ми кажете по какъв начин се отнасяте към решението за унищожаване на Паметника на Съветската войска. Този монумент би трябвало ли да ни резервира паметта за респект? Или е провокиращ паметник, който ни припомня за нещо, от което желаеме да избягаме?
– Непрекъснато се акцентира образеца с Виена, където също има монумент на руската войска, какъвто, прочее, има и в Будапеща. Вижте ги, апелирам ви, отблизо. Този във Виена излъчва примирение. В Будапеща излъчва вяра. Как мислите, какво излъчва нашият? Шмайзерът високо в небето, фигури крачещи напред, „ Тук сме и няма да си тръгнем! ” Да, паметникът е памет, само че не е ли значимо и какво излъчва, какво внушава? Да се отстрани би се интерпретирало като принуждение. А да остане, с това си надменно лъчение, не е ли принуждение?
Едно от нещата, които научих до момента в който живях в Германия беше смисъла на знаците и в частност на знаците в градската среда. По време на войната съдружниците методично са бомбардирали и разрушавали избрани обекти на архитектурата, само че и цели градски зони, като с това е била унищожавана архитектурната среда, която излъчва или внушава избрана идеология, тъй като архитектурата е идеология. Алберт Шпеер е основал впечатляващи произведения, от които не е оставен камък върху камък. След войната и изключително след обединяването на Германия историческият център на Берлин, Потсдамер плац, не беше възобновен в автентичен тип, което би могло да стане, а беше издигнат нов, с визия за XXI-ви век. А паметникът на Холокоста е издигнат тъкмо върху бункера на Хитлер. Всичко това са знаци. Старите народи и изключително великите сили знаят смисъла на знаците и знаят по какъв начин да ги употребяват. Ние не. Центровете на нашите градове са осеяни с монументи, остарели и нови, един връз различен, знаци, знаци, като веществен израз на обърканите ни показа за личната ни история и ценностни цели. Но най-много с монументи от времето на комунизма, който също разбираше смисъла на знаците и със знаци на съветското и руско наличие в България. Смятате, че империята не знае за какво е сложила тези знаци и няма да ги брани до последно ли? Знаците в градската среда са средство за дълготрайно влияние върху съзнанието и никога не са любопитен исторически реликт. „ Дошли сме и няма да си тръгнем! ” Поставянето на знаци в непозната страна е боен акт, тяхното унищожаване е акт на опозиция. Няма да е елементарно. Това си е хибридна война, пар екселанс.
– Вие сте неотдавна в партия ГЕРБ, която претърпява реформиране и осъзнаване, притисната извън. По-лесно е да се повлече човек по нови талази, по-трудно е да отстоява към този момент видяното, да оправдава и грешките, които неизбежно всяка партия прави при използването на власт. Какво ГЕРБ не съумява да каже на всички, които са недоволни от дванайсетте години ръководство на ГЕРБ?!
– За мен е явно, че от едно известно време насам ГЕРБ заплаща сметката за сбъркания преход. Партията е превърната в „ козел опущения “ за всички неудачи на целия преход и някой доста ловко и целеустремено насочва хорската фрустрация точно върху нея.
Обръщам ви внимание върху следния факт. Всички най-дълбоки промени на всички публични системи, изключително в областта на стопанската система, бяха осъществени от държавните управления в интервала 1998 – 2009 година. Здравната система, пенсионната система, просветителната, данъчната, която се сетите. Сегашната конструкция на централната държавна администрация с десетките организации, комисии, комитети, вследствие на което изпълнителната власт е изцяло обезсилена и безпомощна, беше построена в оня интервал. Голямата приватизация, в това число приватизацията на естествените монополи и сериозните инфраструктури беше стартирана от държавното управление на Иван Костов, засилена от Национална движение „Симеон Втори" и приключена по времето на Тройната коалиция. С безмилостната продажба на държавната и общинска благосъстоятелност, вследствие на което сега страната няма и един склад, в който да прибере машините за гласоподаване. Целият обществен модел, стъпващ върху правилото по-силните да унищожават по-слабите беше заченат в оня интервал. Някакъв сгрешен нео-либерализъм, какъвто няма нито в Съединени американски щати, нито във Англия. Понеже говорихме първоначално за медии, тогава се случи, в случай че щете и стихийната либерализация на медийния пазар, която резултира в също толкоз стихийна централизация. Ако някой счита, че сега имаме проблем с олигополи, монополи и картели, да знае, че го изискуем на цялата идиотски извършена приватизация в края на 90-те и началото на този век. ГЕРБ няма нищо общо с това.
Всички неточности, позволени в интервала 1998 – 2009 година започнаха да се демонстрират, а „ реформираните ” системи стартират да изгърмяват една по една, двадесет години по-късно. На всичкото от горната страна ГЕРБ стартира да понася упреци, главно от ДБ/ДСБ, че не била „ реформаторска партия ”. Намирам това за цинично. Ако ГЕРБ трябваше да прави промени, трябваше да стартира да реформира наобратно към този момент „ реформираните “ системи. Само че инерцията към този момент беше доста мощна. Как да тръгнеш против мантрата „ Колкото може по-малко страна! ” Как да кажеш, че laissez-faire идеологията усилва неравенствата и ще докара до обществен гърмеж? Нали ще те обвинят, че искаш да връщаш социализма? Помните ли Държавната петролна компания? Този безусловно верен опит на ГЕРБ за държавна предварителна защита против възможен картел в горивата беше торпилиран безмилостно. Не беше ли ГЕРБ, който страхливо стартира да купува назад приватизирани държавни предприятия, тъй като видя, че повече не може по този начин? Спряха ли го? Спряха го. Можем да изреждаме до безспир.
Ето това ГЕРБ към момента не е обяснил, а е задължен да изясни. Защото сътрудниците ми знаят доста добре дефектите на всички системи и знаят къде кое би трябвало да се поправи. Само, че съпротивата ще е чудовищна. Никоя друга партия, с изключение на ГЕРБ, няма интерес от този диалог, диалогът за сбъркания преход и в действителност за това „ Кой е отговорен? ”, тъй като ще излизат доста кирливи ризи. Иван Костов признава в книгата си, че е бил подвеждан от неверни препоръки и некомпетентни консултанти. Добре ще е да опише повече по тематиката. Защото до момента в който не се организира този диалог, до момента в който не се назоват грешките и до момента в който системите не стартират да се поправят една по една, няма да стъпим на крепко. И политическата рецесия няма да свърши. Защото политическата рецесия в последна сметка постоянно е резултат от икономическа рецесия. А актуалните рецесии са индиректен резултат от обстоятелството, че промените от края на 90-те години бяха конципирани и извършени по този начин, че като краен резултат мощните да могат безнаказано да унищожават слабите, пазарът да унищожи страната, а изпълнителната власт да е безсилна да спре процеса, тъй като в това време е аутсорснала сама себе си. За 10-ина години ГЕРБ стабилизира нещата, само че тъй като основата е пясъчна единствено за седем месеца държавното управление на Кирил Петков сподели, че с няколко ритника може да събори цялата къща. В момента системите са на лимита и колкото да удържат.
Това, отново споделям, е най-важният диалог, като за ГЕРБ е витално значимо да го стартира и да го води до край. Не е заслужено всички пагубни последствия от промените от интервала 1998 – 2009 година да се запишат на сметката на Бойко Борисов. Има нещо езическо, в случай че щете, един да бъде принесен в жертва на господ Тангра, а всички останали да останат в бяло и да продължат да бъркат на нова сметка. Вътрешното ми възприятие за правдивост не може да се помири с това. Затова виждам своето място тук, поради правилото.
– Имам положителното възприятие, че сте чели задоволително. Със сигурност не постовете във Facebook са оформили Вашия културен профил. Представете ни създател или теза, които Ви харесват, които Ви отиват, която показват някаква линия у Вас…
– Май прекалихме с цитатите, само че това не е с цел да демонстрираме грамотност, а тъй като от всяка книга съм се опитал да извлека някаква поука и помня неща, които са ми се сторили значими. На финала се сещам за още един откъс, от филм: „ Адът е място, в което няма логичност. ” Понякога имам възприятието, че сме си организирали съвършения пъкъл. Няма логичност да не може да се сформира държавно управление, само че не се сформира. Няма логичност да изтърбушваме държавния бюджет, безусловно да изяждаме наличните пари, да затъваме страната в задължения, само че го вършим. Няма логичност да одобряваме лъжите за обстоятелства, а обстоятелствата за фалшив нюз, само че и това вършим. Няма логичност да се гласоподава за откровени шарлатани, само че някои гласоподават.
Най-невъзможното нещо е в предизборна акция да се моли към здравия разсъдък, а не към страстите, знам. Но не ни остава друго, с изключение на да имаме вяра, че чудесата са вероятни. Казано е: „ Което е невероятно за индивида е допустимо за Бога. ” Та, дано помолим Бог да направи невъзможното допустимо, а точно ние най-накрая да стартираме да мислим разумно, с цел да излезем от пъкъла, който сами си създадохме.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ